Между един Буда и теб няма никаква разлика по отношение на вашата същност, но има една единствена разлика и тя се състои в това, че ти не си спомняш кой си, а той си спомня. Ти си същият като него с тази разлика, че той помни, а ти не помниш. Той е буден, а ти спиш дълбок сън, но същността ви е една и съща.
Опитай се да я изживееш по такъв начин – живей в света така, сякаш си небе, направи това свой начин на съществуване. Някой ти се ядосва, обижда те – наблюдавай всичко това. Ако в теб се надигне гняв, наблюдавай го; бъди като наблюдател, застанал на един хълм, продължавай да гледаш, да гледаш, да гледаш. И само с гледане, без да гледаш към нещо конкретно, без да се оставяш да те завладее нещо, когато възприятието ти стане ясно, изведнъж, само за миг, всъщност не е нужно никакво време, внезапно се пробуждаш напълно.
Какво печели един Буда от това? Нищо не печели. По-скоро, обратното, губи много неща, губи нещастието, болката, агонията, безпокойствата, амбицията, ревността, омразата, чувството за притежание, жестокостта – губи всички тези неща. Що се отнася до това какво постига, той не постига нищо. Постига онова, което вече си е било там – той само си го припомня.
Между един Буда и теб