Веднъж един учител задал на своите ученици следния въпрос:
– Защо хората викат, когато се карат?
– Защото загубват спокойствието си – предположил един ученик.
– Но защо трябва да се вика, след като другия човек стои близо до теб?
– пак попитал учителят.
– Не трябва ли да говориш тихо? Защо ти е да викаш?
Учениците предлагали всеки свой отговор, но нито един от тях не
удовлетворил учителя.
Накрая той обяснил:
– Когато хората са недоволни един от друг и се карат тогава сърцата им се
отдалечават едно от друго. За да скъсят това разстояние и за да могат да
се чуват, налага се те да викат. И колкото повече се сърдят, толкова по-
силно крещят…
– А какво става, когато хората са влюбени? – продължил учителят.
Тогава те не викат, напротив – говорят тихо. Защото сърцата им са едно до
друго и разстоянието помежду им е съвсем малко…
– А когато се заобичат още по-силно, какво става?
Тогава е достатъчно само да шепнат, защото любовта ги сближава още
повече.
Накрая дори не е нужно да говорят. Само се гледат един друг и се
разбират без думи.
Това е силата на любовта. Затова – заключил учителят – не позволявайте
на вашите сърца да се отдалечават едно от друго, нито произнасяйте думи,
които още повече ще увеличават разстоянието помежду ви. Защото може
да дойде ден, когато разстояние може да стане толкова голямо, че да не
успеете да намерите пътя обратно.
Разстоянието между сърцата и силата на любовта